впримчвал

Речник на българския език

1. впримчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впримчвал е производна форма на впримчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впримчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впримчвал е производна форма на впримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. впримчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

впримчвал е производна форма на впримчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. впримчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

впримчвал е производна форма на впримчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).