вплътнявал

Речник на българския език

1. вплътнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вплътнявал е производна форма на вплътнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вплътнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вплътнявал е производна форма на вплътнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вплътнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вплътнявал е производна форма на вплътнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вплътнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вплътнявал е производна форма на вплътнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).