вплътнил е

Речник на българския език

1. вплътнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вплътнил е е производна форма на вплътня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вплътнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вплътнил е е производна форма на вплътня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).