вплътнил

Речник на българския език

1. вплътнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вплътнил е производна форма на вплътня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вплътнил — мин. деят. св. прич. м. р.

вплътнил е производна форма на вплътня (мин. деят. св. прич. м. р.).