впиянчвал си

Речник на българския език

1. впиянчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

впиянчвал си е производна форма на впиянчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. впиянчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

впиянчвал си е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. впиянчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

впиянчвал си е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).