впиянчвало си

Речник на българския език

1. впиянчвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

впиянчвало си е производна форма на впиянчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. впиянчвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

впиянчвало си е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. впиянчвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

впиянчвало си е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).