впиянчвало е

Речник на българския език

1. впиянчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впиянчвало е е производна форма на впиянчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. впиянчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впиянчвало е е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. впиянчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впиянчвало е е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).