впиянчвал

Речник на българския език

1. впиянчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впиянчвал е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впиянчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впиянчвал е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. впиянчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

впиянчвал е производна форма на впиянчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. впиянчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

впиянчвал е производна форма на впиянчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).