впил е

Речник на българския език

1. впил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впил е е производна форма на впия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впил е е производна форма на впия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).