впил

Речник на българския език

1. впил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впил е производна форма на впия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впил — мин. деят. св. прич. м. р.

впил е производна форма на впия (мин. деят. св. прич. м. р.).