воюваха

Речник на българския език

1. воюваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

воюваха е производна форма на воювам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. воюваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

воюваха е производна форма на воювам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).