воювах

Речник на българския език

1. воювах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

воювах е производна форма на воювам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. воювах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

воювах е производна форма на воювам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).