вокализирал

Речник на българския език

1. вокализирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вокализирал е производна форма на вокализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вокализирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вокализирал е производна форма на вокализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вокализирал — мин. деят. св. прич. м. р.

вокализирал е производна форма на вокализирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вокализирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вокализирал е производна форма на вокализирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).