военизирал

Речник на българския език

1. военизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

военизирал е производна форма на военизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. военизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

военизирал е производна форма на военизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. военизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

военизирал е производна форма на военизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. военизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

военизирал е производна форма на военизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).