внушил си

Речник на българския език

1. внушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

внушил си е производна форма на внуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. внушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

внушил си е производна форма на внуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).