внушил е

Речник на българския език

1. внушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

внушил е е производна форма на внуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. внушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

внушил е е производна форма на внуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).