внушило е

Речник на българския език

1. внушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

внушило е е производна форма на внуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. внушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

внушило е е производна форма на внуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).