внушавало си

Речник на българския език

1. внушавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

внушавало си е производна форма на внушавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. внушавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

внушавало си е производна форма на внушавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. внушавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

внушавало си е производна форма на внушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).