вникнел

Речник на българския език

1. вникнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вникнел е производна форма на вникна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вникнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вникнел е производна форма на вникна (мин. деят. несв. прич. м. р.).