вниквала

Речник на българския език

1. вниквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вниквала е производна форма на вниквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вниквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вниквала е производна форма на вниквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вниквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вниквала е производна форма на вниквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вниквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вниквала е производна форма на вниквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).