вниквал

Речник на българския език

1. вниквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вниквал е производна форма на вниквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вниквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вниквал е производна форма на вниквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вниквал — мин. деят. св. прич. м. р.

вниквал е производна форма на вниквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вниквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вниквал е производна форма на вниквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).