вмятали

Речник на българския език

1. вмятали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вмятали е производна форма на вмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вмятали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вмятали е производна форма на вмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. вмятали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вмятали е производна форма на вмятам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. вмятали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вмятали е производна форма на вмятам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).