вмятала

Речник на българския език

1. вмятала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вмятала е производна форма на вмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вмятала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вмятала е производна форма на вмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вмятала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вмятала е производна форма на вмятам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вмятала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вмятала е производна форма на вмятам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).