вмъквала

Речник на българския език

1. вмъквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вмъквала е производна форма на вмъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вмъквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вмъквала е производна форма на вмъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вмъквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вмъквала е производна форма на вмъквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вмъквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вмъквала е производна форма на вмъквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).