вметнел

Речник на българския език

1. вметнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вметнел е производна форма на вметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вметнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вметнел е производна форма на вметна (мин. деят. несв. прич. м. р.).