вметвало

Речник на българския език

1. вметвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вметвало е производна форма на вметвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вметвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вметвало е производна форма на вметвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вметвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вметвало е производна форма на вметвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вметвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вметвало е производна форма на вметвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).