вметва

Речник на българския език

1. вметва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вметва е производна форма на вметвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вметва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вметва е производна форма на вметвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вметва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вметва е производна форма на вметвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).