вмесел

Речник на българския език

1. вмесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вмесел е производна форма на вмеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вмесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вмесел е производна форма на вмеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).