вменяло

Речник на българския език

1. вменяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вменяло е производна форма на вменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вменяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вменяло е производна форма на вменя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).