вменявал е

Речник на българския език

1. вменявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вменявал е е производна форма на вменявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вменявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вменявал е е производна форма на вменявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вменявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вменявал е е производна форма на вменявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).