вменявала

Речник на българския език

1. вменявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вменявала е производна форма на вменявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вменявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вменявала е производна форма на вменявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вменявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вменявала е производна форма на вменявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вменявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вменявала е производна форма на вменявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).