вменило

Речник на българския език

1. вменило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вменило е производна форма на вменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вменило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вменило е производна форма на вменя (мин. деят. св. прич. ср. р.).