вменил

Речник на българския език

1. вменил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вменил е производна форма на вменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вменил — мин. деят. св. прич. м. р.

вменил е производна форма на вменя (мин. деят. св. прич. м. р.).