вмени

Речник на българския език

1. вмени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вмени е производна форма на вменя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вмени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вмени е производна форма на вменя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вмени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вмени е производна форма на вменя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. вмени — повелително наклонение, ед. ч.

вмени е производна форма на вменя (повелително наклонение, ед. ч.).