вмела

Речник на българския език

1. вмела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вмела е производна форма на вмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вмела — мин. деят. св. прич. ж. р.

вмела е производна форма на вмета (мин. деят. св. прич. ж. р.).