вманиачил

Речник на българския език

1. вманиачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вманиачил е производна форма на вманиача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вманиачил — мин. деят. св. прич. м. р.

вманиачил е производна форма на вманиача (мин. деят. св. прич. м. р.).