вманиачало

Речник на българския език

1. вманиачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вманиачало е производна форма на вманиача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вманиачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вманиачало е производна форма на вманиача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).