вманиачавал

Речник на българския език

1. вманиачавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вманиачавал е производна форма на вманиачавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вманиачавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вманиачавал е производна форма на вманиачавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вманиачавал — мин. деят. св. прич. м. р.

вманиачавал е производна форма на вманиачавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вманиачавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вманиачавал е производна форма на вманиачавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).