влюби

Речник на българския език

1. влюби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

влюби е производна форма на влюбя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. влюби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

влюби е производна форма на влюбя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. влюби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

влюби е производна форма на влюбя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. влюби — повелително наклонение, ед. ч.

влюби е производна форма на влюбя се (повелително наклонение, ед. ч.).