влюбели

Речник на българския език

1. влюбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

влюбели е производна форма на влюбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. влюбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

влюбели е производна форма на влюбя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).