влюбел

Речник на българския език

1. влюбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влюбел е производна форма на влюбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влюбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

влюбел е производна форма на влюбя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).