влудяло

Речник на българския език

1. влудяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влудяло е производна форма на влудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. влудяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

влудяло е производна форма на влудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).