влудяла

Речник на българския език

1. влудяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

влудяла е производна форма на влудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. влудяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

влудяла е производна форма на влудя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).