влудял

Речник на българския език

1. влудял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудял е производна форма на влудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влудял — мин. деят. несв. прич. м. р.

влудял е производна форма на влудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).