влудил си

Речник на българския език

1. влудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

влудил си е производна форма на влудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. влудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

влудил си е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).