влудил е

Речник на българския език

1. влудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудил е е производна форма на влудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудил е е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).