влудило си

Речник на българския език

1. влудило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

влудило си е производна форма на влудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. влудило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

влудило си е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).