влудили

Речник на българския език

1. влудили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

влудили е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. влудили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

влудили е производна форма на влудя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).