влудила си

Речник на българския език

1. влудила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

влудила си е производна форма на влудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. влудила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

влудила си е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).