влудила е

Речник на българския език

1. влудила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

влудила е е производна форма на влудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. влудила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

влудила е е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).